Рецензия на книгата: Завладяващият втори роман на Джен Силвърман изследва дългия задгробен живот на политическото насилие

По-рано тази година някогашен член на крайнолявата тайфа Баадер-Майнхоф, който прекара десетилетия в укриване, беше задържан от немската полиция по отношение на поредност от закононарушения. Това беше просто още един образец за дългия задгробен живот на антивоенното придвижване от края на 60-те години на предишния век, което Джен Силвърман изследва в брилянтен, красиво написан нов разказ „ There’s Going to Be Trouble “.

Озаглавявайки го след имитация от стихотворение на Алън Гинсбърг — „ Моето схващане е решено, че ще има проблеми “ — Силвърман построява комплициран, интелигентен сюжет, който сплита две обособени истории, свързани от основните герои.

Единият се развива през 1968 година, когато Кийн, аполитичен студент в Харвард, бива замесен в завладяването на постройка на кампуса поради обезверената си обич към Оля, една от уредниците. Когато демонстрацията се обърква, той би трябвало да живее с пагубните резултати до края на самотния си живот като професор по химия и уединен татко. Единствената му разтуха е дъщерята, която Оля му роди, преди да избяга. Всички я назовават ​​Минноу, макар че тя ще порасне, с цел да въплъти свирепостта на съименника си Минерва, римската богиня на войната.

Вторият сюжет се развива през 2018 година по време на митингите на жълтите жилетки във Франция, където Миноу, в този момент 38-годишен преподавател, избяга, откакто беше обхванат от скандал в Съединени американски щати, разпалван от религиозната десница за подкрепяне на малолетен момиче в нейното учебно заведение прави аборт. В Париж тя се забърква с група деятели, които, сходно на своите сътрудници преди половин век, са подготвени да стигнат съвсем до всичко, с цел да оспорят това, което считат за неравноправие във френското общество.

Отново любовта играе решаваща роля. Точно както татко й се влюбва до уши в Оля, Миноу се влюбва в Чарлз, 23-годишният потомък на могъща френска фамилия, чийто татко е поддръжник на френския президент Еманюел Макрон. Въпреки че изпитва съществени терзания по отношение на 15-годишната разлика във възрастта, тя не може да откъсне ръцете си от него – и възприятието е взаимно. Междувременно се възнамерява още една нагла акция, която също ще има смъртоносни последствия.

Въпреки че романът стартира малко постепенно и можеше да се възползва от това, че беше с 50 страници по-кратък, в последна сметка той набира неудържима мощ, до момента в който се придвижва към трагична развръзка, която не предлага лесни изводи. Въпросите, които Силвърман слага по отношение на задачите и средствата на политическото принуждение, са толкоз настоящи през днешния ден, колкото са били през 60-те години – или по този въпрос във всяка ера.

___

AP book рецензии: https://apnews.com/hub/book-reviews